Всеки ден,всеки час, всеки миг си мисля за теб.
Всяка нощ те виждам през сълзи в моите мечти,
аз искам да умра за теб,
аз искам да умра в твоите очи.

Но ти... ти бягаш
бягаш далече,
бягаш в ноща.
И аз не мога вече
да живея в самота.

Там е ада на моя живот.
Там сред мрак и дяволи от женски род
ти ми рече:
"Какво знаеш ти за любовта?"

Погледнах те и ти разбра.
Разбра,че ти за мен си любовта.
Разбра,но думичка една
дори не пожела
да чуеш
а само поглед свиреп в лицето ми отправи
и приятелство красиво и неповторимо
ти забрави.

И ето на... останах сам,
с мечти разбити, но с надежда една,
че любовта ми ще е вечна
и до гроб ще обичам
   любимата жена.

Мирослав Малинов